Jagged Little Pill

Тази сутрин станах и ми се прииска да си пусна Ерика Баду (Миринда не са смей) и го направих. Харесва ми тази жена, харесва ми как пее, как стой на екран, абе изобщо харесва ми. Реших да се поразровя повече за нея и вижте какво открих. Ерика Райт, позната повече като Ерика Баду, е от Далас. Родена е на 26 февруари 1971г. Израсла е слушайки соул музиката на ‘70-те и хип-хопа на ‘80-те, но Ерика Баду предизвива сравнения по скоро с Били Холидей при пробива си през 1997 със своя първи албум Baduizm. Пътят й към славата е като приказка – тя бързо съблазнява публиката със своя копринен, покоряващ глас и очарователното си сценично присъствие. Само няколко месеца след дебюта си Ерика Баду се превръща от абсолютно непозната в сензация, чийто първи албум става платинен, печелейки възхищението както на публиката. Освен музиката й харесвам много и тюрбана на главата й. За това може да питате Миринда... та к`во се отплеснах да ви говоря за Ерика... сякаш ви интересува... друга беше мисълта ми днес

Здравейте, винаги ми е било супер странно като каже някой „представи се”. Е к`во по-точно да си представя. С две уши, две очи, десет пръста на ръцете и краката... абе всичко си ми е на мястото освен акъла... ама аз и за това правя този блог, за да прочетете това което се крие в дълбоките дебри на моя мозък... не, че има кой знае каква в него... иначе моето семейстов може да се определи по следния начин... ще използвам една песен на Слави Трифонов, която описва точно родата... Планината ми е майка, а баща ми буен вятър беше. Брат ми е морето тъмно, лудите треви са ми сестрите. Е нямам сестри, но пък за сметка на това имам – готина снаха и най-сладката племенница на света. Та общо взето това е накратко за семейството ми. Има и още едно същество до мен с което делим радости и тревоги и което изтрайва всичките ми лудости. Честно да ви кажа и аз не знам как, но му благодаря. А що се отнася до мен и кой съм аджеба аз, ако някой успее да ме разбере... нека пише бе... ще се радвам... Забравих

Сряда, 15:57 и нещо въобще не ми се бачка. За това реших да попиша малко в блога, който най-накрая ще пусна. Минах през какви ли не дизайни и метаморфози, докато стигна до това решение. Не, че e много хубав, даже ако трябва да си призная е супер инфантилен, но на мен ми харесва, който не му се кефи... еми да не влиза бе, не ви карам на сила. Та за това, че не ми работи се чудя кой е виновен. Не съм аз, що пък трябва да съм аз. Сетих се! Слънцето е виновно. Ама и то душица носи милото... нека грейне. Мислих си снощи, докато си взимах душ, че е време да си преинсталирам мозъка. Иска ми се да забравя случки, хора и събития, които само ми пълнят сивото вещество, то и без това е толкова объркано, а и като се сетя за някакви не до там приятни неща, става още по голяма каша в главата ми. Ще е добре, ако можем да се пренсталираме като PC-та. Щеше да е супер яко... да ама не както казваше Петко Бучаров... това дето го искам аз никога не става... а и като се замисля, кой го интересува какво иска