Тази сутрин станах и ми се прииска да си пусна Ерика Баду (Миринда не са смей) и го направих. Харесва ми тази жена, харесва ми как пее, как стой на екран, абе изобщо харесва ми. Реших да се поразровя повече за нея и вижте какво открих.
Ерика Райт, позната повече като Ерика Баду, е от Далас. Родена е на 26 февруари 1971г. Израсла е слушайки соул музиката на ‘70-те и хип-хопа на ‘80-те, но Ерика Баду предизвива сравнения по скоро с Били Холидей при пробива си през 1997 със своя първи албум Baduizm.
Пътят й към славата е като приказка – тя бързо съблазнява публиката със своя копринен, покоряващ глас и очарователното си сценично присъствие. Само няколко месеца след дебюта си Ерика Баду се превръща от абсолютно непозната в сензация, чийто първи албум става платинен, печелейки възхищението както на публиката.
Освен музиката й харесвам много и тюрбана на главата й. За това може да питате Миринда... та к`во се отплеснах да ви говоря за Ерика... сякаш ви интересува... друга беше мисълта ми днес... ама каква и аз вече не помня...
Честно казано хората около мен, които знаят всичко за живота ми не се събират и на пръстите на едната ми ръка. И според мен така трябва да бъде... за това си ги обичам и държа много на тях... знам, че във всеки един момент мога да разчитам на тях и да им споделя каквото и да е...а те от своя страна ще се съгласят с мен, ще ми се скарат или ще ми дадат съвет.
Странно нещо са това приятелите... винаги се съмняваш в тях... дали са ти истински приятели... и най-страшното е когато започнете да се ревнувате... що пък да си ги ревнувам... аз си знам, че те са мой... и няма да избягат... и каквото и да преживеем заедно го преживяваме и остава за цял живот... и това са моменти, които не ми се иска като си пренсталирам мозъка да.... е нееееее забравих си мисълта... влязоха две колежки, заговориха ме и сега к`во... ами като се сетя ще довърша... сега отивам да пуша и да пия кафе, че после работа ме чака, а работата не може да чака или може...
Олеееее полудях... от пръстите ми вече пушек си извива... що като кажа пушек и се сещам за онази песничка...
Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.
Отнесох се, а на вас вече сигурно ви писна да ми четете глупостите... до по късно...
И Мириндо да знаеш, че ща водя на концерт септември на Батенбергчето на оная лейди мъжага....
Ерика Райт, позната повече като Ерика Баду, е от Далас. Родена е на 26 февруари 1971г. Израсла е слушайки соул музиката на ‘70-те и хип-хопа на ‘80-те, но Ерика Баду предизвива сравнения по скоро с Били Холидей при пробива си през 1997 със своя първи албум Baduizm.
Пътят й към славата е като приказка – тя бързо съблазнява публиката със своя копринен, покоряващ глас и очарователното си сценично присъствие. Само няколко месеца след дебюта си Ерика Баду се превръща от абсолютно непозната в сензация, чийто първи албум става платинен, печелейки възхищението както на публиката.
Освен музиката й харесвам много и тюрбана на главата й. За това може да питате Миринда... та к`во се отплеснах да ви говоря за Ерика... сякаш ви интересува... друга беше мисълта ми днес... ама каква и аз вече не помня...
След 30 мин.
А да бе... сетих се... снощи като се прибирах от срещата си с Миринда и едно друго същество... такова е повярвайте ми... се замислих за това до колко можем да сме искрени с приятелите си...и най-вече на кои от тях можеш да кажеш всичко...Честно казано хората около мен, които знаят всичко за живота ми не се събират и на пръстите на едната ми ръка. И според мен така трябва да бъде... за това си ги обичам и държа много на тях... знам, че във всеки един момент мога да разчитам на тях и да им споделя каквото и да е...а те от своя страна ще се съгласят с мен, ще ми се скарат или ще ми дадат съвет.
Странно нещо са това приятелите... винаги се съмняваш в тях... дали са ти истински приятели... и най-страшното е когато започнете да се ревнувате... що пък да си ги ревнувам... аз си знам, че те са мой... и няма да избягат... и каквото и да преживеем заедно го преживяваме и остава за цял живот... и това са моменти, които не ми се иска като си пренсталирам мозъка да.... е нееееее забравих си мисълта... влязоха две колежки, заговориха ме и сега к`во... ами като се сетя ще довърша... сега отивам да пуша и да пия кафе, че после работа ме чака, а работата не може да чака или може...
Олеееее полудях... от пръстите ми вече пушек си извива... що като кажа пушек и се сещам за онази песничка...
Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
сякаш баби са запрели
пухкави къдели.
Отнесох се, а на вас вече сигурно ви писна да ми четете глупостите... до по късно...
И Мириндо да знаеш, че ща водя на концерт септември на Батенбергчето на оная лейди мъжага....
искрено се забавлявам на отнесените ти мисли. като вихрушка са и е приятно :)
ОтговорИзтриванеДа ти кажа то моето мислене не е нормално... ама то се вижда и от постовете ми...
ОтговорИзтриванеТака, сега, искам аз да питам лиричният герой- Аджеба, ко измисли той ,като така е мислил цяла нощ - това едно и две - искрен ли е той със своята Миранда, щото ако не трябва да и каже, щото май ще и е мъчно ако не и е споделил.Това за протокола само - нека има разбирателство между героите.Относно отвяните ви мисли Толчо, как да кажа...иска ми се да се съберете и да дадете още от лудостта си на вашата публика.
ОтговорИзтриванеP.s : I love you