Jagged Little Pill

Миринда, благодаря ти, че го написа. Обечам те! Всичко свърши. Как ли стана!? Вече няма изход, вход. Вече в път е разпиляна аз казвам: "Стоп! До тук!" Вече знам, че е измама, вече знам, че ще си ти. Вечно парещата рана-това си ти! И ако с теб всичко свърши можех да те върна /за малко. Навярно в твоите устни вечно вкус от мен ще /горчи. Още вярвам във теб, /още мисля за теб, още питам съня, дали е пусто след теб. Ако търсиш дъжда, ако свърши нощта, ако утре е пак така безмълвно- знам, че още вярвам във теб.

Има нещо гнило в Дания Има нещо гнило в Испания Има нещо гнило в живота ни Има доста гнили неща... Има нещо гнило в любовта ни Има нещо гнило в теб И в мен има нещо гнило Ама твоето е по-гнило от моето Има нещо странно в светлина Има доста странни нещо в добротата Има дни, в които ти и аз сме много различни Има нощи, в които сме еротични

Вторник, 14.09... прекрасен слънчев ден... чудя се какво ли му е на живота ми... че какво да му има... има верни приятели, е не са много, но не ми е нужна да са повече... имам работа слънце... и в любовта е така... какво повече му трябва на човек... а да вечните въпроси, които си задаваме „Добри ли сме в това, което правим?”... Е що да не сме добри бе... к`во ни е... -------------------------------------------------------------------------------------- Имало едно време едни младеж. Свели очи, черна коса, висок... както се казва мъж мечта. Всяка сутрин в продължение на 20 години той виждал една и съща готина мацка в метрото. Висока и тя със светли очи и огнено червена дълга къдрава коса. И така цели 20 години всяка сутрин едно и също, докато един ден тя не га заляла без да иска с горещото си капучино. Удобен случай да се запознаят. Разбрали се веднага за среща още на другия ден. Все пак 20 години всяка сутрин и двамата си хвърляли по един поглед, но никога не се заговаряли. В деня на с

Неделя е... един от най-мрачните дни от седмицата... дори да е лято, пак е мрачно... гадно нещо е неделята... след нея идва понеделника и лудницата от натовареното ежедневие... но аз не седнах да ви говоря за неделята, а за това, че вече съм си тук и отпуската ми свърши и всичко започва от начало... Цяла седмица ми беше нужна, за да вляза в час... и да свикна, че вече съм на работното си място... е свикнах, но докато пусна това е дойде понеделник... ами честно да ви кажа вчера направих един шопинг тур из мола... и после вече не ми се пишеше, та за това днес довършвам... 6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна). Остават 116 дни до края на годината... 6 септември - Съединението на Княжество България и Източна Румелия... голям празник в българския календар... и аз си го празнувам с удоволствие... днес станах рано... пих едно кафе... после обядвах плодова салата, нали съм на диета, а сега за вечеря ще изям една голямааааа салата... та така

И кафето ми горчи И сълзите ми горчат И живота ми горчи И сърцето ми горчи И вените ми горчат И ти ми горчиш И тя ми горчи И той ми горчи И работата ми горчи И Lady GaGa ми горчи И цигарата ми горчи И тортата ми горчи И мислите ми горчат И закуската ми нагорчава И обядът ми също И така чак до края на деня Е тоя ден се оказва доста горчив

Дъждът се скри и времето заваля, на обратно, А в моите очи тъгата си стой ли стой... Не знам къде си ти, Това не ме и интересува... Аз виждам само моите сълзи, които бавничко умират...