Лято

Сряда, 15:57 и нещо въобще не ми се бачка. За това реших да попиша малко в блога, който най-накрая ще пусна. Минах през какви ли не дизайни и метаморфози, докато стигна до това решение. Не, че e много хубав, даже ако трябва да си призная е супер инфантилен, но на мен ми харесва, който не му се кефи... еми да не влиза бе, не ви карам на сила. Та за това, че не ми работи се чудя кой е виновен. Не съм аз, що пък трябва да съм аз. Сетих се! Слънцето е виновно. Ама и то душица носи милото... нека грейне.

Мислих си снощи, докато си взимах душ, че е време да си преинсталирам мозъка. Иска ми се да забравя случки, хора и събития, които само ми пълнят сивото вещество, то и без това е толкова объркано, а и като се сетя за някакви не до там приятни неща, става още по голяма каша в главата ми. Ще е добре, ако можем да се пренсталираме като PC-та. Щеше да е супер яко... да ама не както казваше Петко Бучаров... това дето го искам аз никога не става... а и като се замисля, кой го интересува какво искам аз...

Продължава да ме мързи... и то много... май е време вече за море. Макар, че не обичам много да ходя на море, но това лято съм решил да го посетя. И та в доста добра компания... Мирина стягай се майко мальовице....

Като казах майко мальовице та се сетих. Онзи ден, любима дума, случайно разбрах, че в София имало улица „Мальовица”. Та въпросното авеню адаш се намирало между Попа и „Славейков”. Улицата била построена в началото на миналия век, почти сме и на едни години, като най-хубавата къща била на някой си Андрей Арсов. Ще тряя му отидем на гости на този ми момък. Опа... той може да не е между нас вече... ама ще му ходя на гости де...

Та продължава да ме мързи и то яко... май ще спирам и да пиша, че вече ми се пуши, а в редакцията не се пуши, че Боата (под Боата разбирай една от колежките ми в редакцията) мрънка....аре бегам... ще пиша пак...
Не ви чуваммммм... къде са ви ръцетеееееее.... Софияяяяяяя.....

P.S. И Мириндо да ти кажа хич не ма интересуваш...