двадесет и третия ден на септември

23 септември... всяка година на тази дата претърпявам възрастова промяна. Всеки път започвам да си правя разни равносметки за отминалите 12 месеца... и всеки пък установявам факта, че хората около мен са станали повече и повече, също като годините ми... а историите им все по-истински...
И тази сутрин както през последните 30 станах с чувството, че всичко около мен е по-различно. Магията някак си е по-друга от преди, а феите обикалящи около мен, пораснали с по още няколко феиски години. Нека им. Няма само аз да ставам на 30. Мамка му! Кога станах на 30? Докато се обърна и времето отлетя, като поредния почивен ден. Толкова много неща си бях планувал да направя. Живота те сграбчва с огромните си и доста неприятни ръце, а на теб мечтите ти остават или в някой лексикон или в тетрадката с желания, която си написал в онази мрачна декемврийска вечер в седми клас, когато вашите не са те пуснали на дискотека. Ако трябва да съм честен една доста голяма част от план графика за живота си изпълних. Влюбих се, опитах от това, което искам и това което не трябваше... видях това което искам и това за което и не съм си и мечтал... намерих приятели, с които ми е приятно да си говоря и в същото време да си мълча... Е СЕГА ТУКА МИСЪЛТА МИ СЕ ИЗПАРИ И НЕ ЗНАМ КАК ДА ПРОДЪЛЖА... АМА ТАКА Е, КАТО В ГЛАВАТА МИ Е БУРЯ ОТ МИСЛИ... ДАЛИ ДА НЕ СИ ПУСНА BACK TO BACK НА AMY WINEHOUSE И РИТУАЛНО ДА СЕ СБОГУВАМ С 20-ТЕ. ЧЕ КВО МУ Е ЛОШОТО НА 30-ТЕ?


Не му трябваше време да скърби.
Веднага намери как да се задоволи.
По същия стар и сигурен начин.

Вървя с високо вдигната глава.
И сълзите вече ги няма.

Продължавам без моето момче.
Върна се към онова, което знаеш.
Далеч от всичко, през което сме преживели,
а аз поех по лошия път.

Няма какво друго да направя.
Отново към тъмната страна.
Просто си казахме "сбогом" с думи.

ЕДНА ОТ ПЕСНИТЕ, КОИТО СЪМ СЛУШАЛ НАД 1000 ПЪТИ... ЩЕ ПРОДЪЛЖА ИЛИ ПО-КЪСНО ИЛИ ДРУГ ДЕН ИЛИ НИКОГА... ЗАВИСИ КАК ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ЖИВОТА...