Петъчно

Поредната тежка седмица приключи. Надявам се другата да е малко по-спокойна. А и честно да си призная леко почвам да се ядосвам на това време. Зима е, хайде стига вече с тия топли дни. Обичам да вали снежец, да си пия червено винце и да се разхождам из мислите си. Но уви, времето е решило да е срещу мен. Е да вземе да се оправи, че да не го оправям аз.

Предстои ми доста весел уикенд. С доста весели и приятни хора. Миринда да се готви, че тя ще ми е разума в тия два дни. Страшно много си я обичам таз мома и само някой да я нарани още веднъж, ще му изтръгна гръкляна с голи ръце. Е тука вече се издадох. Както става по филмите – Корейшо ще прочете блога и веднага ще ме арестува. Ама да чете и той душица носи или както обичам да казвам „Той обича!”. Та така предупредени сте – внимавайте, че лошо ви се пише.

Доста често си мисля какво ли ще се случи, когато остарея. Все по-често си мисля за годините, когато ще стана на 60-65-70 и т.н. Дали ще бъда пак същия щурчо? Едва ли... ама знае ли човек.

Време е май да тръгвам от работа, че само аз останах в редакцията, а да стойш сам е лок скучно. Хора, петък е. Облечете се в добро настроение и на партиииии...

Преди да си тръгна обаче ще си доям бесквитките...