Вторник, 14.09... прекрасен слънчев ден... чудя се какво ли му е на живота ми... че какво да му има... има верни приятели, е не са много, но не ми е нужна да са повече... имам работа слънце... и в любовта е така... какво повече му трябва на човек... а да вечните въпроси, които си задаваме „Добри ли сме в това, което правим?”...Е що да не сме добри бе... к`во ни е...
--------------------------------------------------------------------------------------
Имало едно време едни младеж. Свели очи, черна коса, висок... както се казва мъж мечта. Всяка сутрин в продължение на 20 години той виждал една и съща готина мацка в метрото. Висока и тя със светли очи и огнено червена дълга къдрава коса. И така цели 20 години всяка сутрин едно и също, докато един ден тя не га заляла без да иска с горещото си капучино. Удобен случай да се запознаят. Разбрали се веднага за среща още на другия ден. Все пак 20 години всяка сутрин и двамата си хвърляли по един поглед, но никога не се заговаряли. В деня на срещата Дейвид, така се казвал той, се издокарал като за сватба. Точно в 8 сутринта бил в метрото, за да хване влакчето, в което ще се срещне със своята приятелка, с която по-късно същия ден ще се видят и извън метро станцията. Цяла вечер не спал, за да мисли на какви теми ще си говорят и как ще и признае, че влюбен в нея. 8:01 – мотрисата спира, врата се отваря, хората влизат излизат, нашия човек се засилва към седалката, на която цели 20 години засичал своята „приятелка” по метро... на уви нея я нямало. Поогледал се... влакчето тръгнало... с това и мечтата му за среща с огнената дама... На следващия ден същата история се повторила... и на по – следващия също и така докато един ден случайно не минал през едно табло за обяви и некролози и не видял нейния образ да виси на стената. На дата, на която е трябвало да се видят момичето умира внезапно...
От този ден нататък Дейвид не поглежда повече жена... и умира в самота.
Коментари
Публикуване на коментар